Skip to content

Как да (не) тренираме Тайдзицюан, епизод 3 – краката

1 юли, 2012

Доста време мина от последното писане за тайчи. Основната причина е, че оттогава понапреднах. И разбрах че Тайдзицюан не може да се предаде с писане, нито пък да се научи с четене. Или поне аз не мога. Все пак каузата не е съвсем загубена и има някои нещица, които може да се предадат по „литературен“ път. Една такава темица ме тормози от доста време да я напиша, напъва ме отвътре един вид. Та реших най-сетне да я изкарам на лист/екран, та да ми се махне от главата. Най-вероятно това ще ми е последната статия от поредицата. Което не значи, че ще е последната ми статийка за тайчи изобщо, просто ще пиша други неща, а не как се тренира. И след това (ненужно) подробно предисловие, ето ви и епизод (засега) последен от поредицата „Как да (не) тренираме Тайдзицюан“

Къщата се строи от основата нагоре, а позицията в Тайдзицюан започва от краката. Очевидно, нали? Е, като очевидно, защо толкова много хора не го правят като хората? Включително и моя милост. Защото е трудно, ето затова. А за да стане по-лесно, човек трябва да знае какво прави поне на теория. А теорията казва горе-долу следното (цитирам по спомен с елементи на перефразиране): „Тежестта трябва да слезе ниско в краката. Долната част на тялото (от кръста надолу, приблизително) да е пълна и стабилна, за да може горната (от кръста нагоре, включително ръцете) да е лека и подвижна.“ Вече имах възможност да кажа нещичко за краката в преден епизод, днес ще поразширя.

0. Общи насоки  В тайчи теорията са добре известни т.нар. „три външни връзки/съединения“ – раменете се свързват с тазобедрените стави, лактите се свързват коленете, китките/дланите се свързват с глезените/стъпалата. Движенията на ръцете винаги трябва да се координирани и синхронизирани със съответни движения в краката. Тук наблягам на предлога „в“. Самите крака често почти не извършват забележимо външно движение, но движението минава през тях. Като усещене, ако щете, трудно ми е да го обясня. Тук обаче се появява едно важно следствие – големите (понякога) движения на ръцете трябва да се координират с малки движения в краката. Широки позиции на ръцете трябва да се паснати към често по-тесни позиции в краката. Като следствие на това се получава така, че твърде често малка грешка в позиционирането на краката може да доведе до голямо отклонение в позицията на ръцете. Което може да е сериозен проблем, защото практикуващия вижда голямата грешка и тръгва да я коригира, без обаче да се захване със същинския корен на проблема. И след като нагласи ръцете си до принципно по-правилно положение, прави по-голямата грешка да ги „разкачи“ от краката. Прекалено много случаи съм виждал, когато трениращ в школицата ни е молел за корекция на някакво видимо голямо отклонение в позицията и/или движението  и корекцията почти винаги започва най-малкото от тазобедрените стави, а често и още от стъпалата, през коленете и докато учителя стигне до коригиране на торса и ръцете тя грешката почти изцяло се е изчистила.

Като практически съвет мога да изведа следното: Когато оглеждате и коригирате позициите си, започвайте от краката. Ако усетите, че сте направили някакво по-сериозно отклонение от кръста нагоре, преди да започнете да коригирате там, първо преслушайте тялото си от кръста надолу. Много често именно там се корени някоя малка грешчица, която прецаква всичко нагоре. Е, не е винаги, но пък те и моите „съвети“ никога не са претендирали за универсалност и всеприложимост. Все пак е достатъчно често, а и при всички положения няма да ви навреди по-честичко да си проверявате стойката от кръста надолу. Следват няколко по-конкретни напътствия в тази насока.

1. Стъпалата  Отдолу нагоре първо са стъпалата. Те задават цялата позиция нагоре по тялото. В не едно и две движения указанието е нещо от сорта на „Тялото по посока стъпалото на предни крак“ или „Ръката е по посока на крака/стъпалото“ и подобни. Най-объркващо е, че има позиции, които могат да се изградят по различен начин в зависимост от разположението и посоката на стъпалата и все могат да бъдат верни, стига да се спазят принципите и връзките нагоре по тялото. Това може да изиграе гаден номер когато ученикът първо гледа да изкопира позицията на учителя от кръста нагоре, а при някое следващо показване се сеща да погледне и краката, само където учителя този път я играе по малко по-различен (но пак верен) начин. И става объркване. За съжаление по същата причина няма и как да се даде по-конкретно напътствие, защото в много случаи има по няколк одопустими начина. Все пак няколко приблизителни насоки:

-Стъпалата почти никога не са точно един зад друг. Петата на задния крак трябва да е малко встрани от продължението на предното стъпало. Тази ширина ви трябва за стабилност. Ако все пак се окажете в подобна ситуация, може просто предния крак да се врътне леко навътре. Така продължението му се отмества и ширината на позицията се възстановява. При някое следващо пристъпване ориентирането на тялото може да се коригира и пак да влезе в предписанията на изпълняваната форма (които така или иначе често са не чак толкова строги). По тоя повод и стъпките в тайчи никога не са строго напред или назад. Стъпките са диагонално напред и леко встрани или назад и леко встрани. А понякога и повечко встрани. Абе, правят се по диагонал.

-Когато се коригира посоката на стъпалото, това нормално се прави когато стъпалото не носи тежест. Ако в началната позиция на движението стъпалото е било без тежест, то първо се завърта докъдето трябва (или докъдето може), а чак след това в него се вкарва тежеста. Ако пък стъпалото е носило тежестта в началната позиция, то първо трябва да се освободи от нея (посредством пренасяне на тежестта в други крак, очевидно), а чак след като се освободи може да се завърти до желаната/необходимата посока. Изключения от това „правило“ има, но са малко, като най-очевидно е наместването на стъпалото, когато позицията е на един крак.

-В някои позиции кракът се пуска първо на пета, а след това в него се пренася тежестта. При това движение винаги първо стъпалото се сваля/залепя на земята (евентуално с наместване на посоката) и чак когато цялото стъпало е в контакт със земята, в него се вкарва тежест. Да се вкарва тежест в крка подпрян на пета, доколкото на мен ми е известно, е винаги грешно. Което ме подсеща да взема да го задам тоя въпрос на предстоящия семинар с Грандмайстора.

2. Коленете  Противно на бръщолевенията на разни интернет пишман-разбирачи, коленете не само че не е нормално да ви болят, ами си е направо недопустимо. Да го кажа така – ако при заемане на някоя позиция коленете вземат че ви заболят, това е незабавна индикация за сериозна грешка и трябва възможно най-скоро да поискате корекция от кадърен учител. Тази болка обикновено се дължи на заключване и усукване на коленете навътре. Правилото е, че стъпалото, коляното и бедрото трябва да лежат в една равнина. От личен опит мога да споделя, че е особено гнусно, когато тежестта е изнесена в заден крак, чието коляно е усукано навътре.

3. Бедрата  Виж, бедрата може да болят. Това е общо взето единствено допустимия дискомфорт при правилно практикуване на тайчи. Особено при слизане в ниски позици. Което е и основната причина повечето стилове извън Чън чисто и просто да не ползват ниски позиции. То си е за тяхна сметка. Бедрата ще поболят, ще поболят, пък ще заякнат. След което сваляте още позицията, те пак почват да болят докато заякнат и пак така, докато не достигнете ниво, при което моите писаници не ви трябват. Все пак нищо не пречи позициите да се играят и високо, при желание. Понякога човек е поизморен от тежък ден и иска да потренира без непременно да си дава много зор физически. Няма лошо – стига да се практикува коректно и със спазване на принципите, една такава тренировка също може да има своите ползи.

4. Тазобедрените стави  Е те тука вече е много криво. Движенията са много къси, грешките в позицията често се измерват в милиметри, а последствията им може да са драстични. Дори само едно отпускане на ставите на място, без видимо физическо преместване, може да трансформира цялата позиция. Тук мога да напиша само няколко най-общи (и съответно почти безполезни) приказки. Ставите трябва да са отпуснати и отворени, трябва да могат при нужда да се движат независимо и совободно една от друга, като обаче почти винаги си остават на едно и също хоризонтално ниво. И… ами толкова мога да напиша за таза, другото е яко тренировка и корекция на живо от някой доста по-кадърен от мен.

И… това беше от мен. Този епизод е най-много базиран на мои лични наблюдения и размишления, но съм се постарал максимално да се придържам към неща, които съм слушал и получавал като корекции от моите учители. Желая ви приятни и ползотворни тренировки и… дописане. Или май от ваша страна се пада дочетене… нещо такова. Чао! 🙂

Advertisements

From → Тайчи

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: