Skip to content

Бледата синя точка

3 септември, 2012

През 1990-та година космическия апарат Вояджър 1 е на около 6 милиарда километра от Земята и заснема от това огромно разстояние нашата планетка (в кадъра попада и Венера). Качил съм я тук, като освен това сложих две малки червени кръгчета, където са двете планети, защото иначе има да ги търсите…

Вдъхновен от тази снимка, през 94-та Карл Сейгън пише книгата „Бледата синя точка“. Уводът към нея е просто… Ами… Вижте сами това клипче, завъртяно около него:

Освен всичко си направих и удоволствието да преведа всичко това, така че ето го и текста. Първо на английски:

From this distant vantage point, the Earth might not seem of any particular interest. But for us, it’s different. Consider again that dot. That’s here. That’s home. That’s us. On it everyone you love, everyone you know, everyone you ever heard of, every human being who ever was, lived out their lives. The aggregate of our joy and suffering, thousands of confident religions, ideologies, and economic doctrines, every hunter and forager, every hero and coward, every creator and destroyer of civilization, every king and peasant, every young couple in love, every mother and father, hopeful child, inventor and explorer, every teacher of morals, every corrupt politician, every „superstar,“ every „supreme leader,“ every saint and sinner in the history of our species lived there – on a mote of dust suspended in a sunbeam.

The Earth is a very small stage in a vast cosmic arena. Think of the rivers of blood spilled by all those generals and emperors so that in glory and triumph they could become the momentary masters of a fraction of a dot. Think of the endless cruelties visited by the inhabitants of one corner of this pixel on the scarcely distinguishable inhabitants of some other corner. How frequent their misunderstandings, how eager they are to kill one another, how fervent their hatreds. Our posturings, our imagined self-importance, the delusion that we have some privileged position in the universe, are challenged by this point of pale light. Our planet is a lonely speck in the great enveloping cosmic dark. In our obscurity – in all this vastness – there is no hint that help will come from elsewhere to save us from ourselves. The Earth is the only world known, so far, to harbor life. There is nowhere else, at least in the near future, to which our species could migrate. Visit, yes. Settle, not yet. Like it or not, for the moment, the Earth is where we make our stand. It has been said that astronomy is a humbling and character-building experience. There is perhaps no better demonstration of the folly of human conceits than this distant image of our tiny world. To me, it underscores our responsibility to deal more kindly with one another and to preserve and cherish the pale blue dot, the only home we’ve ever known.

А ето и преводченцето ми:

От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете пак за тази точка. Това е тук. Това е вкъщи. Това сме ние. На нея всеки когото обичате, всеки когото познавате, всеки за когото сте чували, всяко човешко същество което някога е съществувало, са изживели живота си. Сумата на всичките ни радости и страдания, хиляди уверени религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и разрушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка влюбена двойка младежи, всеки майка и баща, обнадеждено дете, изобретател и изследовател, всеки учител по морал, всеки корумпиран политик, всяка „суперзвезда“, всеки „върховен вожд“, всеки светец и грешник в историята на нашия вид са живели тук – на една прашинка увиснала в слънчев лъч.

Земята е една много малка сцена в една необятна космическа арена. Помислете за реките от кръв пролети от всички тези генерали и императори за да могат славно и триумфално да станат за момент господари на част от една точица. Помислете за безчетните жестокости причинени от обитателите на едно ъгълче на този пиксел на едва различимите обитатели на друго ъгълче. Колко чести са техните неразбирателства, колко готови са да се избият едни други, колко трескава е омразата им. Нашите позоьорства, нашата въображаема само-важност, заблудата, че имаме някаква привилегирована позиция във вселената, биват предизвикани от тази точица от бледа светлина. Нашата планета е самотна прашинка в огромният обгръщащ ни космически мрак. В нашата незначителност – всред всичката тази необятност – няма и намек, че помощ ще дойде от някъде другаде да ни спаси от нас самите. Земята е единствения до момента известен ни свят, приютяващ живот. Няма другаде, където, поне в близкото бъдеще, нашият вид би могъл да са пресели. Да посетим – да. Да се заселим – не още. Харесва ви или не, за момента Земята е мястото на последната ни битка. Казано е, че астрономията е смиряващо и изграждащо характера преживяване. Може би няма по-добра демонстрация на безумието на човешката самонадеяност от този далечен образ на нашия дребничък свят. За мен, той подчертава нашата отговорност да се отнасяме по-внимателно едни с други и да съхраним и ценим бледата синя точка, единствения дом, който някога сме познавали.

За мен това си е поезия без рими. Поезията на науката…

Advertisements
3 Коментари
  1. csadasasd permalink

    винаги настръхвам, когато я чуя тази реч! честит рожден ден, г-н Сейгън, благодарим ви, че поканихте Вселената в домовете ни 🙂

Trackbacks & Pingbacks

  1. Бледа синя точка – анимация
  2. Бледа синя точка - анимация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: