Skip to content

Няколко хаотични мисли от Втори Юни.

2 юни, 2013

Днес в 12 бързах да хвана влака. Чух сирените, но не спрях. Хората сигурно са ме гледали и са си мислели „Ех, тази невъзпитана днешна младеж“. Жалко че не ме познават и не знаят колко много всъщност обичам Ботев и другите ни герои. Е, какво пък, нека си мислят лошо за мен, ако това ще ги накара малко повече да се гордеят със себе си, затова че „поне стоях мирно, а не като оня младеж“.

Най-голямата изненада беше в метрото (станция „Младост 1“). Бяха се събрали група деца с учителка и рецитираха на висок глас Ботев. Подминах ги. Бързах за влака. Но така им се зарадвах! За секунди само успяха да ми вдъхнат оптимизъм за бъдещето на тая държавица.

Влака го изтървах за пет минути. Едно мотриса на метрото по-рано и щях да го хвана. Нищо. Прекарах два часа на гарата четейки. И слушайки музика (тези виртуози). А кондукторката в следващия влак ме нарече „момче“. ЯКО!!!

Казах, че ще са хаотични мисли, нали. Пише си го заглавието. Сори, ама от безплатното ми блогче – толкоз. Ако искате нещо по-качествено – купете си книжка. Ето, излязъл е нов Пратчет. Чао и доскоро!

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: