Skip to content

Тай Дзи Цюан или трънливият път към Вътрешното

3 юни, 2013

Източните философии от всякакъв вид срещат небивал интерес и добиват огромна популярност в модерното общество. Множество били причините да потърсим отговори в тези „алтернативни системи”. Запознал се с този тип учения обаче, западният човек успял да подходи към тях единствено с познавателния инструментариум, който вече притежавал.

1.

Недостойни са думите, за да опишат Изкуството!

Кратък исторически анонс: Класическата европейска философия била отпървом с преобладаващ, а в по-късни времена и с изцяло  умозрителен характер – от старите гърци, та до Хегел, Волтер и други бащи на мисленето и мисълта. Задълбочаването в „мисленето” като основен път за философска и трансцедентална реализация довело до това, че фокусът на съзнанието се изместил към обекта за сметка на процеса. Интелектуалната дисекция на обекта и неговото мултиплицирано фрагментиране се превърнали в основен изследователски метод, прилаган във всички клонове на познанието. С времето пресъздаването отново и отново на този модел довело до множество ефекти. Така интелектът станал единствения признат инструмент за добиване на познание, всичко друго било низвергнато до способ, само осигуряващ данни от някакъв вид – храна за размисъл на „господаря”. Формирало се разбиране, че Вселената се състои от отделни обекти и процесите в нея са по-скоро плод на принудителното взаимодействие помежду им, на някакъв вид колизия в широкия смисъл. Даже хармонията и резонансът, обединяващи отделните обекти в една обща „надобектност”, били приписани на взаимното уравновесяване на противостоящите си сили.

На Изток напротив – не обектът и битието му, а появата и трансформацията в динамика на явленята станали основен фокус на интелектуалните и духовни търсения. Погледът към цялото не бил така замъглен от вниманието към дребния детайл. Последният, макар и да присъствал осезаемо, заел съответстващото му се място в йерархията на познанието и не успял да хипертрофира до такава степен като на Запад.

При срещата си с подобните учения, западният човек могъл да подходи към тях единствено с познавателния инструментариум,  с който вече разполагал. Запленен от техните литературни шедьоври и заплетени главоблъсканици,  той се опрял на казаното и написаното – на словото като външен израз на вътрешното съдържание. По характерния си способ разчленил цялостните модели и методите за овладяването им на отделни части, приписвайки им самостоятелно съществуване, макар и в рамките на някоя обща екзотична система. Между другото, едно от нещата, което му направило силно впечатление в тях било, че всички притежавали характерна особеност – съдържали телесни/физически практики в себе си. Там сложил веднага етикета „спорт” и продължил нататък.

Така стигаме и до основната тема на нашето изложение – практиката.

2.

Практиките, свързани с тялото, не били много типични  за западната философска мисъл. Едно от основните положения, пробило си път дълбоко в съзнанието на западния човек, най-вече под влияние на християнството, било, че тялото и духът са две отделни същности – едното изпълнено с низки страсти, на които не трябва да се поддаваме, ако искаме да постигнем нещо на полето на другото. Образът на изтерзания от лишения мъдрец, ревностно практикуващ „умъртвяване на плътта” се превърнал в основен архетип на много столетия. Всеобщото мнение било, че титаните на духа не можели, а и някак си не било редно да бъдат такива и във физическия и телесен смисъл. Освен множеството християнски отци на ранното и късно средновековие, дори в последващите времена, когато доктрината на църквата започнала да отстъпва пред натиска на освободения интелект, историята изобилствала с примери за болнави и хилави философи. Въпреки че някои от тях отчитали доброто здраве като основен положителен фактор в човешкото битие, повечето въобще не го взимали предвид и прекарвали живота си в мизерия, напускайки го преждевременно. Тези, които все пак го правели, трудно могли да предложат на своите последователи някакви реални съвети за поддържането му, какво оставало за подобравянето му. На стария континент физическата тренираност в най-общ смисъл никога не била свързвана с извисяване на съзнанието под каквато и да е форма, точно обратното. Мускулите били за нищите духом. Съзнанието трябвало да се насочи извън тялото, да опознае Вселената чрез наблюдение. Границите на познанието за западния човек се увеличавали с географските завоевания на мисълта му. Колкото повече разширавял влиянието си, придобивал и познания, простиращи се дотам, докъдето можел да види. Стигнал до дълбините на космоса с надменно око веднъж дори и самонадеяно решил, че истински ги е опознал.

На изток следвали обратна традиция и за да опознаят вселената, се насочили към себе си. Макар че процесите на „медитация = съзерцание” и „мантруване = молитва” отдавна да са били познати и на западните съзерцатели, на тях – особено на първия, с времето спряло да се  отдава такова внимание. Те се развили до върхови езотерични практики чак в срещуположната част на земното кълбо.

Обединяването на съзнанието и тялото станало, можем да кажем, водеща идея на голяма част, ако не и всички, познати ни днес „източни практики”.

3.

За целите на настоящото изследвне

ще се позовваме на даоските  системи

за потвърждение на изводите

и референциите ни.

Древните даоси създали системи – правила за цялостен, достоен, но и весел живот, посветен на Изкуството, за пряк потомък на които, ще дадем за пример, е Тай Дзи Цюан. Специално, запазеният и до днес Чън стил е жива илюстрация за това как физифеската практика може да доведе до така търсения от противниците на физическите усилия „философски камък” – състояние на духа отвъд телесното. Куриозът за западния ум тук обаче бил, че надрасването на телесното се постига чрез срастване с него – жив пример може да се види днес и в интернет щом въведем името на някой от по-старите членове на фамилия Чън. Тук само ще споменем, че видимото в мрежата в наши дни навремето било скрито познание, предавано от баща на син и между братя. За да го види на живо, човек трябвало да посрещне доста по-големи опасности от натискането на компютърен клавиш.

Въпросът е: Защо не се страхуват старите майстори, че познанието им ще бъде откраднато от някой зрител в мрежата, изучил до педантичност показаните от самите  тях техники? Защо самите тези масйтори охотно обясняват тънките моменти на Изкуството на официално разпространяваните си филми?

Такъв въпрос би съществувал обаче само в ум от западен тип. Източните люде знаят, че това е невъзможно и биха се посмели от сърце на поредната европейска странност. Те са по рождение наясно, че подобни учения се предават единствено от учител на ученик и по никакъв друг начин. Може цял живот да повтаряте каквото прави учителят, но ако не ви каже какво прави и как да го правите, никога няма да разберете как се прави! Звучи сложно, но не е, просто искат да ви кажат, че единствено получаването на директното знание е гаранция за поне шанс за истинското постигане. Изкуство от подобен род е събрало в себе си поколения опит, изчистване на погрешните или затормозяващи практики, рафиниране на жизнената сила на най-висше ниво – и всичко това и много други – проверено във времето. Тези, които са пробвали в автентичния му вариант ползвания от нас пример – Тай Дзи Цюан – Чън стил, със сигурност разбират идеята ни, на останалите пожелаваме същото разбиране някога. Няма нужда да правите открития, за които ще ви трябва цял живот на грешки, когато можете да се възползвте от вече създадена от изкусни майстори система и от вас само да зависи дали ще достигните възможните й висоти.

Всички са виждали как хора кълчат тела на екрана в задъхани пози по телевизията. Някои от тях показват йога и  тай чи, други „гимнастики” с още по-екзотични имена. Призовават да спортувате с  тях от екрана, някои даже приемат поканата. Продължавайки  да „спортуват”, повечето от тях дори след години упорити тренирвоки на подобен род практика не надвишават с много капацитета на тялото си, който са имали и в началото, но просто не са владеели. Всеки от тях екзалтирано ще ни обори, някой даже ще се покаже на видео в  YouTube – как от 100 кг. е станал 55 и вече прави шпагат. Ние обаче смело ще заявим, че неговото лично „чудо”, за което може би даже книга е написал, е просто фитнес ефекта от практиката на био-механично ниво и рядко навлиза по-дълбоко. Сами по себе си полезни – колкото повече изпълняващият инстинктивно е налучкал частица от истинската им  същност, такива занимания обаче трудно могат да активират у нас силите, които се предполага, че можем да овладеем.  Те се явяват едва бегъл поглед през ключалката към онова, което може да донесе автентичната добра практика. Това може да ни даде само истинското вътрешно Изкуство. То обаче, както всеки тръгнал по пътя му много бързо разбира, е вечно убягващо – трудно е да бъде открито автентичното предание, а дори все пак открили го разбираме, че сме едва в началото на нещо огромно.

 

Следва продължение…

а дотогава практикувайте с нас

Чън стил Тай Дзи Цюан в София и Пловдив на:

http://www.taiji-bg.com

Тел.: 0889 66 28 43

 

ПП Да не решите, че изведнъж съм добил някакъв талант  – това не е писано от мен. Но пък е много добро, съгласен съм с него напълно и го поразгласяввам, та да се прочете и, надявам се, оцени от повечко хора.

Advertisements

From → Тайчи

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: