Skip to content

Езиците на Тайдзицюан

28 февруари, 2014

Настоящото творенийце е мои свободни размисли върху нещо, което съм чул от Чън Сяоуан. От една страна основата си е на грандмайстора, от друга страна пък пълнежа е мой, така че да се чете с известно предубеждение (както ще си кажа и по-долу). Е, за какво е все пак цялата патаклама? Ами искам да ви поразкажа за трите езика, на които преподаваме и учим Тайчи. Без повече предизвестия:

Първи език – езика на думите

Това си е нормалния език както всички го разбираме – думи под една или друга форма. Може да се говори/слуша или пише/чете, все тая. С този език предаваме теорията на Тайдзицюан – основни принципи, начини на движение, всякакви напътствия, съвети и подобни. Всичко което се говори на тренировката/семинара, всичко което се чете в книги или в интернет – все е езика на думите. Този език е абсолютно необходим – ако не знаем какво правим, нищо (смислено) не можем да направим. Теорията е необходима, но пък съвсем не е достатъчна. С четене на книжки никой не е станал майстор, но пък и съвсем без книжки (условно казано) не се получава съвсем. Голямо предимство на този език е, че е масов. Майстора може да напише книга/статия, която после да се чете от хиляди и дори милиони. На тренировка учителя говори и го слушат едновременно десетки ученици – поне на нашите тренировки редовно сме по 30 души, че и отгоре.

Големия проблем на езика на думите е, че с него лесно се прекалява. Прочита нашичкия книгата на големия майстор и решава, че нещата са му ясни вече, пък то съвсем не е баш така. Лошото на теорията е, че не всеки човек във всеки момент е готов за нея. То е като да се учиш да караш кола – ако още имаш проблеми с потеглянето и смяната на скоростите няма голям смисъл да питаш точно как се прави завой на 180 градуса с ръчна. Нещо повече – ако попиташ и ти кажат, на следващия светофар вместо да си внимаваш в съединителя, ти ще се опитваш да си спомниш точно как се прави сложната маневра и ще задавиш колата насред натовареното кръстовище. Да, можем да обясняваме всяко движение с потока на Ци, смяна на Ин-Ян състояния и прочее „дълбокости“, но повечето трениращи първо трябва да си оправим по тривиални неща, като например къде да си денем ръцете, къде да стъпим и прочее „дреболии“. За всяко нещо си има време и всяко нещо трябва да е с времето си. Лошото е че западняците имаме гадния навик да прекаляваме с теорията. Ей на – и аз се упражнявам в писане (не че по-рано не се упражних по друг начин, де).

Тук идва и другия голям проблем на езика на думите – всеки може да говори/пише, съвсем без гаранция, че има какво смислено да каже/напише. Много книги и повечето написано в Интернет попадат в спектъра от безполезното, през откровено грешното до опасно малоумни кретенизми. Нещата, които са едновременно и верни, и смислени/полезни са малко. За съжаление не съм сигурен колко от моето „творчество“ тук на блога е в тази част. Четете внимателно и мислете със собствените си глави.  🙂

Език втори – езика на тялото

Учителя/майстора/грандмайстора застава отпред, показва, после всички повтарят. Това е. Е, добре де, ще кажа още малко. Езика на тялото е езика на показването. Често пъти отговор, който с езика на думите би отнел няколко минути може да се даде с едно-две показвания от страна на добър учител. Специално грандмайстор Чън Сяоуан е невероятен – когато показва грешна позиция и след това правилна позиция е изключително ясно, лесно се вижда и човек веднага разбира как се отнася това за собствената му практика. Или поне аз веднага разбирам, но потвърждение за точно това си наблюдение съм получавал и от други, които са били на нашите семинари. Общо взето тук важи максимата, че една картинка (в случая едно показване) говори повече от хиляда думи.

Големия проблем на езика на тялото е склонността към имитация едно-към-едно. Учителя показва и ние следваме, но все пак трябва да имаме и предвид, че всички сме различни – телата ни не са еднакви, нивата ни на умение не са еднакви, понякога дори от ден за ден сме различни (днес може да съм бил отпочинал и за тренировката да имам много енергия, утре може да тренирам след цял ден на работа и за тренировката да съм скапан и съвсем без сили). Всички тези разлики обуславят и някои малки, но понякога съществени разлики в практиката. Учителя може да играе много ниско, но начинаещия не бива да се хвърля на земята без достатъчно подготовка. Един може да има дълги ръце и да играе сравнително „разперен“ в пространството, другия при същата разпереност само ще си прецака раменете. Следването на учителя е важно, но трябва да се прави разумно, с мисъл и разбиране, не като папагал. За съжаление е трудно да се каже кои детайли са важни и трябва да се повтарят точно и кои са „според човека“ и трябва да се нагаждат според индивидуалните нужди. Единствения ми съвет е да мислите, да внимавате и да питате винаги когато не е ясно. Отговора може да се направи с езика на думите, с езика на тялото, а при нужда и с:

Език трети – езика на ръцете

Е, добре, разбрали сме теорията (според колкото ни е нивото), повтаряли сме движенията на учителя (поне няколко десетки пъти, по-добре няколкостотин), сега е ред да направим индивидуалните корекции. Как? Ами с пипане. Не какво да е пипане обаче – колкото и да се почесваме зад ухото, майстори няма да станем. Правилния човек трябва да пипне. Говоренето си е говорене, показването си е показване, нищо обаче не може да замени онова уникално усещане да застанеш в позиция и да те коригира някой, който си разбира от работата. Основното трениране на Тайдзицюан е самостоятелно, но е много важно периодически да те пипне майстор. Без така нужната корекция може да си караш много години и доникъде да не стигнеш. За съжаление лично съм виждал хора, които претендират за десетки години практика, но всъщност са доникъде. Тъжно е. И малко смешно. Но повече тъжно. Съвета ми е – намерете си добър учител и го врънкайте за корекции. Често. Препоръчвам нашата Асоциация и организираните от нас семинари. И не се срамувайте да питате. Всички сме били зле, ако донякъде сме го преодолели, то е било с практика. Правилна практика. А това значи корекции. Иначе може да вършиш едни и същи глупости с години, да ти се вкоренят яко и после върви че оправяй.

 

Основата на този текст го писах преди няколко месеца и явно не съм го чувствал достатъчно завършен, че да го пусна. Ама пък сега не помня какво съм имал предвид за по-насетне. Но и така не е зле, та по-добре да го пусна сега, вместо съвсем да се загроби в архива. Основното послание в три изречения:

Намерете си добър учител. Тренирайте много. Мислете.

Advertisements

From → Тайчи

One Comment
  1. Точно, ясно и практично! И все пак Тайдзицюан е изкуство, хармония, поезия – трудна и красива… … Съдбата на поета

    „Очаквай неочакваното, за да оцелееш !” –
    подготвя се Войнът.

    „Не искай неочакваното, за да печелиш!” – повтаря Бизнесменът.

    „Търси неочакваното, истината да намериш !”- планира Изследователят.

    „Без очакване, безсмислен е животът !” – мъдрува Философът.

    „Очаквах… Неочаквано дойде…Обичам те !” – шепти Влюбеният.

    „В мига очакван, неочакваното улови
    и на другия, със себе си в дар го поднеси !” –
    въздиша Поетът,
    вдъхвайки душа на роза и жена …

    Съдба и красота…!
    Любомир Пировски

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: