Skip to content

Поетичен Четвъртък 4 (последен, засега)

Свършиии… Край, стига толкова. Край на поезията от мен. Засега.

Ето ги и последните ми стихчета.

Дали да не кача и някои от старите ми разказчета и/или есета? Е, засега имам и други, нови идеи… Шпоживейм, швидим.

Поетичен Четвъртък 3+

Хаха, ето че дойде време и на английското стихоплетство. Така, малко обяснения – повечето от стихчетата в днешнат доза са писани около времето на едното ми посещение в ОИЯИ в Дубна. Даже на няколко съм сложил датата, така че си имаме и конкретна година – 2004-та. Поне за някои от тях. По това време драснах и повечето английски. А някои (съвсем очевидно) са едно и също стихче на български и на английски. А някои от българските пък са преводи от английски (на песни на Металика – Low man’s lyric и One). Още мои поетични преводи можете да намерите по-надолу в блога (няма да ги линквам, който иска – ще намери).

Та така де, ето ги и самите стихченца – българските и английските.

Поетичен Четвъртък 2

Почти бях забравил. Е, все пак не забравих съвсем, нали 🙂

Та ето ви значи втората доза поезия от мен. Не прекалявайте с оптитите за анализ 😉

Поетичен Четвъртък 1

Това трябваше да е поетична Сряда, ама вчера бях зает. Идеята иначе ми дойде във Вторник, след като си поразрових поетични архив и реших най-сетне да го споделя. И така, в четири поредни Четъвртъка ще си пусна старите стихчета. И… ми това е. Преди да почна, четири бързи бележки:

  • Защо четири? Защото едно време като преценях, че единия Уърдовски файл се е напълнил почвах нов и така ги докарах до четири, подредени горе-долу хронологично. Имам и един с английски стихчета, но те вървят с едните български, та ще са заедно.
  • Защо през седмица? Защото поезията ми има не-особено-висока (меко казано) художествено-естетическа стойност и не искам да я сервирам наведнъж.  А и редовното писане може да ме вкара в ритъм за други публикации на блогчето. Току-виж съм го съживил.
  • Защо като прикачени файлове, а не директно в блога? Защото блог енджина е тъп и не ще да форматира текста както аз го искам. Който иска, ще чете и от файлче. Направил съм ги в универсално четим фромат, така че без оправдания. 🙂
  • Стиховете са стари. Отразяват едно минало мен, което често няма нищо общо със сегашното мен (поне по отношение на разглежданата в стихчетата тематика, иначе винаги съм бил висок и неприлично умен). Някога бях доста по-лабилен емоционално, склонен към депресии и прочее гадости. Понякога ги изливах в зле скалъпени рими. Не ги взимайте твърде присърце.

Ето ги и първите, най-старите

Малко преводно

Не съм писал отдавна по простата причина, че нямам време за блога. Тъпо, ама на. Скоро все пак ще завърша цикъла за Тайчи. Мислех, че ще се получи по-дълъг, но настъпиха някои промени. Повече за това „когато му дойде времето“ 🙂 След като привърша с Тайчи-то, ще започна нови неща, според колкото ще ми стига времето.

А сега ще пусна тук едно преводче, което ми изникна в главата днес сутрина и според мен си заслужава да го запазя. Не че е нещо особено, ама на мен пък си ми хареса, а и блога си е мой, така че… ш’праа кот си искъм, уе!

Оригиналът (който не го разпознае, да се застреля веднага):

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!

Преводът (който не го хареса, да прояви милост към жалката ми личност):

Evening falls, the moon-disk rises,
Stars are sprouting on the sky-dome.
The wood whispers, the wind whistles,
The Mountain sings a hero-song!

Заслуги:
-Стивън Фрай, задето ми обърна внимание на красотата на езика на интелектуално ниво;
-Джон Толкин, чийто „Властелин“ чета в момента на английски (и чието влияние виждам сега в превода);
-последен по ред, пръв по значение – Христо Ботьов Петков, задето написа нещо, от което всеки път ми настръхва кожата

Писателски блокаж (и музика)

Писането за тайчи буксува. Не мога да напиша нещата, така както си ги представям да ги кажа. Особено гадно е, като не можеш да показваш, май ще се опитам да направя някакви картинки/схеми за излюстрация. Лошото е, че навлизам и в територия, в която дори не съм толкова сигурен. Както се казва „writer’s block“. Това само по себе си не е чак толкова зле, от него са излизали и добри неща, например това:

Както и да е, следвайки съвета от един много любим мой филм, сядам да пиша, с надеждата че самия ритъм на писането, дори да е за незначителни неща, ще ме вкара пак в ритъм. И понеже единственото безопасно* нещо, за което ми се пише е музика… Ето ви нещичко, което съм събрал на каналчето си в Тубата:

Компилацийка  на Любэ

Руснаци, много ме надъхват. Военните им песни са традиционно по руски много силни, но мен лично повече ме влече към „Березы“, „По высокой траве“ и „Мой адмирал“, която е любовна, нищо че е от военен филм (който сериозно препоръчвам, впрочем). А пък „Анна“ е най-впечатляващата минут и половина, която съм чувал от адски много време насам.

Ми, толкова от мен засега, май скоро ще пусна и малко поезия, за да пораздвижа нещата тук. Не, не се притеснявайте, не всичко ще е мое, ще пусна и качествени неща ;-). Сигурно и тайчито ще го раздвижа, особено предвид бързо приближаващия семинар.

Чао и дописане/четене 🙂

___________
* Другите неща за които ми се пише имат сериозен потенциал да обидят някого, ако не ги напиша добре, а някои дори биха имали за цел да засегнат разни хора. В което няма нищо лошо по принцип, но в момента не съм в настроение за „такива неща“.

Как да (не) тренираме Тайдзицюан, епизод 2 – шестте точки

При практикуване на тайдзицюан, един от най-добрите начини за самоконтрол е сами да си проверявате всяка позиция, която заемате. За целта е много полезно да се използват едни шест точки, които съм научил от учителите си. Ако се самопроверявате по тези точки постоянно, прогресът ви ще е доста по-бърз. Или поне при мен е така. И така:

1. Точка първа – структура

Това е най-трудната точка. Реално почти всичко в тайдзицюан се свежда до това да имаш правилна структура. Всики части на тялото да са там, където им е мястото, да са свързани с дантиен и помежду си, да са отпуснати и прочее. Все хубави заръки, които обаче се изпълняват трудно и само след много практика. Много от съветите, които ми предстои да пиша в бъдещи епизоди ще са свързани именно с тази точка – как да оправите структурата си. Най-добрият начин обаче си остава просто да помолиш някой по-кадърен от теб за корекция. В нашата школа тази възможност ви е гарантирана.

2. Точка втора – позиция на тежестта

Винаги трябва да е ясно кой крак носи тежестта и той наистина да я носи. Тежестта трябва винаги добре да изпълва носещия крак. И то точно колкото трябва – не твърде много, но не и да е частично. По-често често допусканата грешка е изпълването да е недостатъчно. Мислиш си значи, че тежестта ти е в предния (примерно) крак и тя принципно наистина е повече в него (примерно на 60%), но изобщо не е достатъчно (би трябвало да е примерно на 80%). Когато тежестта се заеме както трябва, носещият крак обикновено се чувства не особено комфортно (докато не ви заякнат бедрата, след което си стоите в позиция като заковани в земята), което обаче изобщо не означава, че болката е критерий за добре заета позиция. В повечето случаи болката е признак, че нещо по структурата е криво (виж точка първа). Но когато получавате корекция от учител, наистина може да се появи дискомфорт в бедрото на носещия крак, което е в реда на нещата. Важното е да знаете във всяка позиция да знаете кой трябва да ви е носещия крак. И наистина да го направите носещ.

И като съм на темата, да спомена и нещичко за прословутата „двойна тежест“. Това в никакъв случай не означава „тежест по равно между двата крака“. Вярно, че такива позиции са редки, но ги има. Смисълът на израза „двойна тежест“ в рамките на тайчи е „неправилно разпределена тежест“. Има си позиции, при които тежестта трябва да бъде разпределена по равно, най-характерно при позицията за стояща медитация (джан джуан).

3. Точка трета – преместване на тежестта

Това се отнася не до статичните позиции, за преходите между тях. Винаги трябва да е ясно дали има движение или няма. И ако има, наистина да има – пълно преместване на тежестта от единия крак в други (според точка втора). Ако няма обаче, не бива да има никакво преместване. Ако при съответното движение не се предполага да местите тежестта си, това означава, че от таза надолу трябва да сте като каменна статуя и наистина да не мърдате тежестта. Изобщо. Ама никак. Доста е трудно, дума да няма, но се старайте, ще видите, че има полза.

4. Точка четвърта – ниво на ръцете/дланите

Трябва да знаете къде си ви дланите като ниво и да ги държите там. Като се каже „на ниво на раменете“ (често се случва), наистина да са там, а не по-ниско или по-високо. Ако държите ръцете си ниско, те остават празни и в тях няма сила. Ако ги държите високо, стягате раменете и губите структурата.

5.Точка пета – посока на дланите

Ами хубаво, поставихте ръцете където им е мястото, я сега ги насочете накъдето трябва. Напред, назад, навън, навътре, нагоре, надолу – трябва да ви е ясно накъде сочат дланите/юмруците ви. Тук всъщност няма какво чак толкова да се коментира – просто следете накъде сочат дланите на учителя и гледайте да правите приблизително същото (все пак погледнете предния епизод от поредицата по повод имитирането)

6. Точка шеста – посока на тялото/торса

Принципно в реална ситуация трябва да можете да се въртите навсякъде, но при изпълнение на формата трябва да следвате определена посока на тялото, все пак това е предварително зададена последователност, а не фигурно пързаляване свободен стил. Имайки предвид, че доста движения започват с въртене на торса (когато тежестта е неподвижна, – виж точка трета), ако сте завъртени накриво, няма да можете да излезете за следващото си движение и ще се самопрецакате. Важно е също да имате предвид, че завъртането на торса трябва да става от кръста, а не от гърдите. Ако кръстът ви е стегнат (нещо напълно в реда на нещата, ако имате нужда от моите съвети), няма да можете да се въртите много. Ами добре, въртете се докъдето можете – по-добре така, отколкото да се усучете като великденски козунак (нещо което и аз самият все още правя, но работя по въпроса и имам напредък).

Ами това е, всъщност. Това са шестте точки за самопроверка. Пак напомням, че само с четенето им няма да постигнете особен прогрес. Но ако ги прилагате към практиката си, би трябвало нивото ви да се подобрява значително. Те са и отлично помагало при ученето на нови движения. Когато ви се показва, проследете тези точки – къде е тежестта, мести ли се, къде са ръцете, накъде са насочени, накъде е завъртяно тялото – така и самото движение ще запомните по-бързо.