Skip to content

Как да (не) тренираме Тайдзицюан, епизод 1 – малките съвети

12 март, 2011

1. Тренирайте по всяко възможно време. Докато чакате на спирката или се возите в автобуса можете поне да се опитате да нагласите тялото си по тайчи правилата – отпуснете раменете, гърба, гърдите, кръста, тазобедрените стави; разпределете тежестта по средата на стъпалата (повечето хора я държат в петите). Особено пък на спирката можете и някое простичко упражнение да направите – някои движения от загрявката са доста удачни, по мои наблюдения. Аз лично напоследък докато правя задачите за поредната контролна обикалям кабинета си (понякога мисля по-добре в движение) и правя някои от движенията с ходене от формите. Едно по-дълго пътуване в автобус, влак или самолет може да се превърне в една хубава седяща медиатация.

Е, най-добре би било ако можете да отделяте време за целенасочено трениране. Дори и в тясно пространство можете просто да заемете позиция за статична медитация. Майсторите препоръчват до час, но дори и петнайсетина-двайсет минути, ако се правят редовно, са много полезни. И не само за тайчи нивото ви.

2. Гледайте внимателно учителя си, но не се вманиачавайте да му подражавате съвсем точно. Всеки си има собствен начин на изпълнение на движенията и заемане на позициите. Това зависи от особеностите на телосложението ни, от нивото ни на умение, че дори и от моментното желание/настроение на практикуващия.

Учителят ви може да си позволи да прави някои движения със съвсем малка амплитуда, но за вас е по-добре на първо време да си ги правите ясно и отчетливо (без да прекалявате) за да можете да ги усетите добре. А веднъж като почнете да ги усещате добре, ще можете да ги скъсявате колкото си искате. Тогава ще можете и собствена школа да водите.

Обратно, някои движения (удари, блъскания) при хората на по-високо ниво могат да са по-„протегнати“ просто защото съответния човек е достатъчно добър, за да поддържа структурата си и в по-голям радиус около тялото си. В същото време начинаещият (в тази категория спокойно си влизат и хора с по над 3 години практика, например аз) все още не може да държи добре вътрешните си връзки и следва да прави съответните движения малко по-прибрани, да не се „изхъврля“ (при това обаче трябва да внимавате да не се сгърчите в собственото си тяло).

Общо взето, когато гледате учителя си е добре да внимавате за основните принципи и някои ключови пунктове, без да задълбавате в най-дребните детайли – те най-вероятно са индивидуални и чуждите решения няма да ви паснат. Имитирането на движенията на учителя трябва да е на около 80-90%. Останалите проценти са именно фините детайли, които ще трябва да изработите сами спрямо себе си. Хубави клипчета за гледане можете да намерите на сайта на асоциацията ни.

3. Целта на тайдзицюан по принцип е да развивате собствените си умения и да повишавате собственото си ниво, но понякога е добре да заглеждате и другите трениращи около себе си. Ние може и да имаме всякакви добри намерения за самите себе си, но истината е, че често е по-лесно да видиш чуждата грешка, отколкото своята. Дори и за хора, които по принцип са настроени самокритично. Да де, ама специално в тайчи броят на възможните грешки не е чак толкова голям и повечето практикуващи допускаме едни и същи грешки. И като видите, че съседът ви по зала е хвърлил рамото си някъде съвсем не на място, може и да се сетите, че трябва да поотпуснете и собствените си рамене. Усуканото коляно на колегата ще ви подсети да проверите (и както неизбежно ще се наложи – да коригирате) и собствените си колена. Не прекалявайте със зяпането на другите, обаче – целта на тайдзицюан наистина е да повишавате вашето собствено ниво. Първо проверете своята позиция десет пъти сами, а после позагледайте грешките на някой колега.

4. Помните ли едно време, докато още растяхте, как се случваше да отидете при някоя леля, която не виждала от месеци. Винаги се чуваше „Леле, колко си пораснал/а.“ А вие самите никога не сте усещали. Бавното натрупване на много на брой, но много малки промени често става незабележимо. Това важи доста отчетеливо и за тайчи. Понякога си е направо досадно – тренираш си съвестно с месеци, но не усещаш никаква промяна. Прогресът е бавен и доста хора се отказват просто защото си мислят, че не напредват. Не е вярно! Потренирайте съвестно няколко месеца, а после се опитайте да си спомните какво беше като започвахте. Промянта обикновено е много сериозна, особено ако имате кадърен учител. Просто не се отказвайте.

Advertisements

From → Тайчи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: