Как да (не) тренираме Тайдзицюан, епизод 2 – шестте точки

При практикуване на тайдзицюан, един от най-добрите начини за самоконтрол е сами да си проверявате всяка позиция, която заемате. За целта е много полезно да се използват едни шест точки, които съм научил от учителите си. Ако се самопроверявате по тези точки постоянно, прогресът ви ще е доста по-бърз. Или поне при мен е така. И така:

1. Точка първа – структура

Това е най-трудната точка. Реално почти всичко в тайдзицюан се свежда до това да имаш правилна структура. Всики части на тялото да са там, където им е мястото, да са свързани с дантиен и помежду си, да са отпуснати и прочее. Все хубави заръки, които обаче се изпълняват трудно и само след много практика. Много от съветите, които ми предстои да пиша в бъдещи епизоди ще са свързани именно с тази точка – как да оправите структурата си. Най-добрият начин обаче си остава просто да помолиш някой по-кадърен от теб за корекция. В нашата школа тази възможност ви е гарантирана.

2. Точка втора – позиция на тежестта

Винаги трябва да е ясно кой крак носи тежестта и той наистина да я носи. Тежестта трябва винаги добре да изпълва носещия крак. И то точно колкото трябва – не твърде много, но не и да е частично. По-често често допусканата грешка е изпълването да е недостатъчно. Мислиш си значи, че тежестта ти е в предния (примерно) крак и тя принципно наистина е повече в него (примерно на 60%), но изобщо не е достатъчно (би трябвало да е примерно на 80%). Когато тежестта се заеме както трябва, носещият крак обикновено се чувства не особено комфортно (докато не ви заякнат бедрата, след което си стоите в позиция като заковани в земята), което обаче изобщо не означава, че болката е критерий за добре заета позиция. В повечето случаи болката е признак, че нещо по структурата е криво (виж точка първа). Но когато получавате корекция от учител, наистина може да се появи дискомфорт в бедрото на носещия крак, което е в реда на нещата. Важното е да знаете във всяка позиция да знаете кой трябва да ви е носещия крак. И наистина да го направите носещ.

И като съм на темата, да спомена и нещичко за прословутата „двойна тежест“. Това в никакъв случай не означава „тежест по равно между двата крака“. Вярно, че такива позиции са редки, но ги има. Смисълът на израза „двойна тежест“ в рамките на тайчи е „неправилно разпределена тежест“. Има си позиции, при които тежестта трябва да бъде разпределена по равно, най-характерно при позицията за стояща медитация (джан джуан).

3. Точка трета – преместване на тежестта

Това се отнася не до статичните позиции, за преходите между тях. Винаги трябва да е ясно дали има движение или няма. И ако има, наистина да има – пълно преместване на тежестта от единия крак в други (според точка втора). Ако няма обаче, не бива да има никакво преместване. Ако при съответното движение не се предполага да местите тежестта си, това означава, че от таза надолу трябва да сте като каменна статуя и наистина да не мърдате тежестта. Изобщо. Ама никак. Доста е трудно, дума да няма, но се старайте, ще видите, че има полза.

4. Точка четвърта – ниво на ръцете/дланите

Трябва да знаете къде си ви дланите като ниво и да ги държите там. Като се каже „на ниво на раменете“ (често се случва), наистина да са там, а не по-ниско или по-високо. Ако държите ръцете си ниско, те остават празни и в тях няма сила. Ако ги държите високо, стягате раменете и губите структурата.

5.Точка пета – посока на дланите

Ами хубаво, поставихте ръцете където им е мястото, я сега ги насочете накъдето трябва. Напред, назад, навън, навътре, нагоре, надолу – трябва да ви е ясно накъде сочат дланите/юмруците ви. Тук всъщност няма какво чак толкова да се коментира – просто следете накъде сочат дланите на учителя и гледайте да правите приблизително същото (все пак погледнете предния епизод от поредицата по повод имитирането)

6. Точка шеста – посока на тялото/торса

Принципно в реална ситуация трябва да можете да се въртите навсякъде, но при изпълнение на формата трябва да следвате определена посока на тялото, все пак това е предварително зададена последователност, а не фигурно пързаляване свободен стил. Имайки предвид, че доста движения започват с въртене на торса (когато тежестта е неподвижна, – виж точка трета), ако сте завъртени накриво, няма да можете да излезете за следващото си движение и ще се самопрецакате. Важно е също да имате предвид, че завъртането на торса трябва да става от кръста, а не от гърдите. Ако кръстът ви е стегнат (нещо напълно в реда на нещата, ако имате нужда от моите съвети), няма да можете да се въртите много. Ами добре, въртете се докъдето можете – по-добре така, отколкото да се усучете като великденски козунак (нещо което и аз самият все още правя, но работя по въпроса и имам напредък).

Ами това е, всъщност. Това са шестте точки за самопроверка. Пак напомням, че само с четенето им няма да постигнете особен прогрес. Но ако ги прилагате към практиката си, би трябвало нивото ви да се подобрява значително. Те са и отлично помагало при ученето на нови движения. Когато ви се показва, проследете тези точки – къде е тежестта, мести ли се, къде са ръцете, накъде са насочени, накъде е завъртяно тялото – така и самото движение ще запомните по-бързо.